Все повече се убеждавам, че има такова нещо като българска участ или поне участниците в нея имат сходни белези.
Още когато Кубрат събрал своите синове и им показал цаката с пръчките - те, изглежда или не го разбрали или, още тогава решили, че са българи и никой не може да им казва какво да правят. И ето…почти 1500 години по-късно, Народното ни събрание е щамповано със : „Съединението прави силата” и все повече заприличва на един саркастичен анекдот за народа български.
  При нас винаги чуждото ще е по-свое, а своите ще са по-чужди…нищо, че на брюкселското зеле отговаряме с кисело зеле, ей така…по свойски. Само ние сме тези, които казват „отивам в Европата”, искаме да живеем по европейски и по-европейски. Вземете дори думата „западнярски" - тъй упорито гледаме към Запада, че забравяме за кръглостта на Земята и неоспоримия факт, че вървейки все на Запад…пак ще се върнеш там, откъдето си дошъл.
  Винаги ще изберем най-трудния вариант, най-трънливия път, а и самите ние все ще сме трън в нечии очи, трън в нечия пета и път, който мнозина ще тъпчат и отъпкват, ще заплюят и ще отминат…
  Някъде тук, по сценарий трябва да е заветното НО, антитезата, преломът, лъчът, който да пробие облака и да ни покаже в друга светлина, да ни „обрише от калта”, да ни попита „поради що се срамиш да се наречеш българин…” и да ревне „ Но млъкни сърце!”…
Би било хубаво. Ще трепне сигурно, дори за миг, отдавна млъкналото сърце и човечецът ще си каже – верно, лошо живея, ама оцелявам – нб ти геройство! Такъв си е днешният български „герой” – oцеляващ, има си своята кауза човекът, а за несполуките си - винаги ще ти покаже виновник, злодей, срещу когото и през ум не му минава да се бори… по-удобно му е да си има оправдание, комфортен резон за собствения некомфорт  .
Всяко време си има своите идеали и хора, чието име се превръща в техен синоним. Кое от двете да потърсим днес? Родолюбецът!? Националистът?!  – Българи юнаци, циганите на сапун! - крещи той – защо да обича отечеството, като може да мрази другите, своите, дори самия себе си ?! – Да спасим България! – призовава и е призован, но не знае, че България се пише с главна буква… Ще посегне на слабака, само му дай добре скалъпен повод и няма да попита – Защо…? Само дето още не може да блее, но и това ще стане, малко му остана – стотина думи речников запас…другото го докарва.
  
 "О, неразумний юруде",
надуй чалгата, както дядовците ти едно време са надували гайди и са пеели за Балкана,за момите,за героите, за България...и не се чуди - това днес също са песни за България, песни за жените, които чукаш, песни и за теб, когото чукат, защото ти си България...ама пък то... в тая крива държава, да не би ти да си най-големият балък, та да я караш по правилата…клетник...
 
Жалко за онези малки човечета, които в такова време започват своя път…дано не се изгубият, защото по истински важните пътища, няма пътни знаци. Дано не паднат в канавката на човешката омраза, дано не се сприятелят с лъжата, дано не продадат мечтите си за хартийки...както рано или късно почти всички сторихме.  Неотдавна някой каза „Господ е българин!” и тогава народът повярва… Днес сме почти сигурни, че не е…но ние сме българи, за добро или лошо, в добро или в лошо, добри или лоши…ние сме българи.
   Това Е предизборна агитация! Имаме избора да не правим нещата по-лоши! Купуването и продаването на бъдещето е престъпление! И макар придобитото черногледство да прави гледа ни малко чер, нека се надяваме...и не само, нека се постараем!