Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2011 15:16 - Последното раздаване
Автор: enlil Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.06.2017 11:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Той запали спокойно последната си цигара, а огънят й се отрази в очите му, които очакваха финалното раздаване. Всъщност, спокойствието му се дължеше на незнанието, че това наистина беше последното раздаване.
Една единствена точка делеше противниците ни от победата, докато ние изоставахме много. Шопен не обърна никакво внимание, че не обявих резултата след поредното наше поражение. Но аз знаех всичко това... напрежението не ми позволяваше дори да отпия или да погледна встрани от ръцете на раздавача. Нервни пръсти зачукаха по масата, нетърпеливи да получат добра карта и ето - 3...след което още 2.
 - Пас - каза след кратка пауза Шопен. Знаех, че картите му са добри, но не достатъчно...положението бе подобно и при мен. В този момент уверен глас от вражеския лагер обяви финалния залп: - Всичко коз ! Тези думи прозвучаха като смъртна присъда...присъда, без право на обжалване, без време за равносметки, съжаления, покаяния. И тогава - неизбежната лудост тропна с юмрука на абсурдната непоколебимост и отсече: - Контра!
 Неравната битка започна ударно за противниците, които с лекота взеха първите няколко ръце и все повече ни притискаха до стената на разстрела. Обръчът се затягаше около последните ми добри козове и сега ароматът на старо уиски не носеше същата наслада, а горчивия вкус на безизходицата. Противникът се забави за момент и придвижи нерешително ръката си от лявата до дясната страна на своите карти преди да избере. Пика!
Вражеският партньор направи лека, едва доловима гримаса, но нито той, нито който и да е друг в този момент, допускаше какъв преврат щеше да настъпи...сега бунтът и революцията бяха лудост и нищо повече от достойна гибел... Но това бе моят шанс!
    Шопен не предполагаше, че държа пиките и ме погледна с очите на дете, което търси спасение...или поне шоколад. Успях да взема своето и бях останал с последната си пика...ясно беше, че тя ще бъде плячка, но въпросът беше - Чия ?
И ето, падна последната карта, сама неподозираща триумфалното си значение! Шопен ме погледна отново, но този път не успях да разгадая лицето му. Последва тежък удар по масата и сякаш паднал астероид, от чийто кратер се показа Поп пика,  смрази противниците ни! Беше лудост дори за безмерното човешко въображение...никой не помръдна... Победа!
Veni, vidi, vino...!
image



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enlil
Категория: Поезия
Прочетен: 66958
Постинги: 23
Коментари: 28
Гласове: 55
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031