Постинг
21.06.2013 15:39 -
Порасна със няколко века..
Автор: enlil
Категория: Политика
Прочетен: 2894 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2015 01:36
Прочетен: 2894 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.09.2015 01:36
Винаги съм се гордял с отделни личности – Големите българи от нашата история, познати дори на децата и неуките, чиито имена живеят в стихове, песни и книги.
Или такива от нашето настояще – млади и способни, прославящи страната ни и на хиляди километри...или просто добри хора, добри българи, които не са патетично велики, но са пример за всеки от нас.
Но никога досега не съм се гордял с българския народ, или поне този - от новата ни история.
Повече от 6 години след членството си в семейството на Европа, държавата ни удря на камък в своето „европеизиране“. Но, изглежда, българските граждани не са в унисон с това. В последните десетина дни на улиците по големите и малки градове можем да видим Народ! И не просто народ, а Нация (абат Еманюел Сийес е казал : „Народът става нация, когато осъзнае своето политико-културно достойнство и собствени ценности и в съответствие с тях утвърждава съществуването си като самостоятелна духовна цялост. Нацията е органично цяло, неделимо единство от минали, настояи и бъдещи поколения, обединени по силата на традицията и споделените очаквания за бъдещето“).
И докато в парламента в последните десетилетия се смениха червени, сини, жълти, сиви, оранжевеникави, и пак, и пак червени, по улиците виждаме нещо различно... нещо велико, с което трябва да се гордеем - народът в Бяло, Зелено и Червено!
Една обединена цялост, единство на позиция, воля, разум, една тиха революция, която няма за цел да унищожава (това, което правят нашите управници), а да докаже един лозунг, който политиците ни превърнаха в анекдот. Една позабравена максима, помогнала на България да оцелее в драматичния си исторически развой. „Съединението прави силата“... а народът направи съединението! Горд съм!
Или такива от нашето настояще – млади и способни, прославящи страната ни и на хиляди километри...или просто добри хора, добри българи, които не са патетично велики, но са пример за всеки от нас.
Но никога досега не съм се гордял с българския народ, или поне този - от новата ни история.
Повече от 6 години след членството си в семейството на Европа, държавата ни удря на камък в своето „европеизиране“. Но, изглежда, българските граждани не са в унисон с това. В последните десетина дни на улиците по големите и малки градове можем да видим Народ! И не просто народ, а Нация (абат Еманюел Сийес е казал : „Народът става нация, когато осъзнае своето политико-културно достойнство и собствени ценности и в съответствие с тях утвърждава съществуването си като самостоятелна духовна цялост. Нацията е органично цяло, неделимо единство от минали, настояи и бъдещи поколения, обединени по силата на традицията и споделените очаквания за бъдещето“).
И докато в парламента в последните десетилетия се смениха червени, сини, жълти, сиви, оранжевеникави, и пак, и пак червени, по улиците виждаме нещо различно... нещо велико, с което трябва да се гордеем - народът в Бяло, Зелено и Червено!
Една обединена цялост, единство на позиция, воля, разум, една тиха революция, която няма за цел да унищожава (това, което правят нашите управници), а да докаже един лозунг, който политиците ни превърнаха в анекдот. Една позабравена максима, помогнала на България да оцелее в драматичния си исторически развой. „Съединението прави силата“... а народът направи съединението! Горд съм!
И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!
И.Вазов
Няма коментари
