Праг без дом в домът без праг,
след тебе вратата затворил,
светлина разкрила бездънния мрак-

Не е малко, че
нещо толкова малко,
малко по малко

И днес йощ, щом буря захваща
спомням тоз ден, що трън в сърцето праща,
що размести утрото със здрача,

Вероятно всеки знае какво е да си без,
че сърцето малко е света да побере,
но когато то превърне някого в света за теб,

Ако вятърът нехаен с полъха си нежен
кристалчетата малки би разпратил по света,
по крилцата нежни на глухара

Ако си станал в шест и половина
и закусил си с полвин филийка и наполовина топъл чай,
ако огледалото намусено те гледа,

Писмо във бутилка в морето,
побрано в бутилка в писмо,
а във него море от любов,